7 обяснения на провала на Европа да се справи с по-горещия климат

мин. четене

И най-консервативните вече ще се съгласят, че глобалното затопляне е тук. Безпрецедентни жеги в цяла Европа, масови горски пожари, затваряне на пътища, летища, фабрики, магазини, загинали хора от горещините, суша, режим на водата...

Икономиката на Европа не е подготвена да понесе извънредните горещини от последните години. И тук не става дума само за смъртни случаи, причинени от горещата вълна. Над 2000 души, основно в Испания, Португалия са починали през миналата седмица от горещините, а числата ще продължат да растат с нови случаи във Франция, Великобритания, дори в традиционно хладните Белгия и Нидерландия.

Реномираното издание Politico проследява какви са връзките на променящия се климат и неадаптивната европейска икономика, която не е изчислила правилно ресурсите си и се забавя с реакцията си, за да успее бързо да се приспособи към променящата се среда.

  1. Липса на технически екипи срещу масови пожари

Безпрецедентните жеги в Европа доведоха до масови пожари на целия континент от Франция, Испания, Гърция, Португалия и за гасенето бяха нужни подкрепления с хеликоптери, каквито няма. ЕС чак сега започна да обсъжда купуването на такова техническо оборудване, след като е видно, че от тук нататък пожарите ще са част от летата на Европа. 

Германия, една от най-организираните страни, е обвинявана, че е твърде бавна в реакцията за горските пожари. Само в провинция Северен Рейн-Вестфалия за 4 дни избухнаха 11 пожара. Дори когато се борят с горящи полета и гори, пожарникарите губят ценно време в тежка бюрокрация и технически спънки. За да се ползват хеликоптери за гасене на пожари, трябва да се иска специално разрешение от местните федерални правителства, които пък трябва да уведомят националното правителство за важността и спешността на бедствието. Същевременно огънят поглъща огромни площи и нанася непоправими щети. За попълването на формулярите по етапи са нужни между 2 и 4 часа, но за отговор и реакция са нужни поне още толкова, което отнема на цялата процедура поне един работен ден.

За сравнение от миналата седмица в Гърция, където властите изпратиха 15 хеликоптера за гасене на пожарите край Атина, за 26 минути от засичането на пожара, е бил изпратен първият въздушен спасителен екип, по данни на в. „Катимерини“.

  1. Липса на стратегия за справяне с горещините 

Икономиката, инфраструктурата и хората се борят да продължат да работят нормално, като температурите достигат 40 градуса. Температурните рекорди се надпреварват ден след ден, а климатолозите предупреждават, че горещините не са просто прецедент, а възходяща линия от глобалното затопляне. И макар тази линия да не е новост, правителствата не са предприели почти нищо, за да реагират навреме. Нарушава се социалния ритъм на големи групи хора, които се борят действително за оцеляване. Цели области страдат от невиждани суши. Северна Италия обяви бедствено положение в края на юни, докато на юг се борят с пожари. Във Франция ограничиха използването на климатици, за да се пести електроенергия в разгара на газовата криза на Европа.

Всички страни от ЕС са разработили национални планове за справяне с по-топлия климат на Европа, но много малко са приложени на практика. Всички страни от ЕС са задължени да докладват колко харчат за т.нар. „енергийна адаптация“ – като цяло и по отделни сектори.

Но Politico е успял да се домогне до информация, че само 20 от 27-те от блока осъществяват някакви енергийни ограничения или въобще не ги спазват.

  1. Реакция на катаклизмите

Горещините са най-унищожителните природни катаклизми на континента. През последните 40 г. между 76 000 и 128 000 души са починали в горещите вълни през лятото, по данни на Politico. Притеснителното е, по-високите данни за смъртни случаи, свързани с горещините, са докладвани от не толкова горещи страни като Германия. Властите обаче са обвинявани, че не са взели достатъчно мерки за справяне с предизвикателствата на природата.

Според СЗО по-малко от половината страни от ЕС имат план за действие, за да се справят със здравните аспекти на изключително горещото време, а там, където има такива, те са слабо финансирани. След горещото лято на 2003 г. Франция прие т. нар. план за предупреждение на жителите за горещините. Общините направиха регистри на най-уязвимите жители, които да получават специални здравни грижи и наблюдение по време на критичните моменти. И макар да имат частичен успех, тези изяви на подкрепа съвсем не спасяват положението, тъй като има цели области, където хората продължават да нямат достъп по лекар. 

За автора:

Милла Иванова

Казвам се Милла Иванова – дългогодишен журналист със сбъдната мечта.  Силната ми интуиция и усета за хората са силните ми страни и не се колебая да ги използвам, за да премина и през най-залостените врати. А английският, френският и немският са ми първи помощници, когато работя по любимите ми теми – от международните новини. Така станах и партньор на Euronews, Франция, с л...

Виж профила

Още по темата: