4 Sci-fi филма, с които да направите лятото по-мрачно

мин. четене

Blade Runner 2049

Рядко продължението е по-добро от първата част. Това е един от тези редки случаи. Blade Runner 2049 би трябвало в бъдеще да се изучава в университети за киноизкуство като еталон. Всичко в този филм е съвършено – от взривяващата окото кинематография, през актьорската игра и перфектният кастинг, режисьорската гледна точка и диалога до изпържената дистопична музика.

Режисьорът Дени Вилньов ("Първи контакт", "Сикарио") ни потапя в света на Blade Runner, който разгръща още повече и добавя нова дълбочина на историята и персонажите.

30 години след събитията в първа част, светът отново е минал на аналогов режим, след като Затъмнението е изтрило всички данни на дигитален носител. Всички са в депресия, защото няма вече Instragram селфита!

Корпорация „Тайрел“ е погълната от още по-голямата корпорация „Уолъс“. Те са произвели нови модели репликанти, които вече не са проблемни и слушат. Остава проблемът със старите модели, прикрили се преди Затъмнението. Сега задачата на блейдрънърите е да изловят „динозаврите“.

Райън Гослинг идеално влиза в кожата на органичен робот като протагониста, който няма име, а само сериен номер – защото е репликант блейдрънър, който издирва и „пенсионира“ морално остарелите си себеподобни. В актьорския състав са още Джаред Лето като властелина на корпорация „Уолъс“, както и самият Харисън Форд. Целият ансамбъл е международен и страхотен.

Историята отново е поглъщаща, със завои и пресечки, които никой не очаква. Всяка сцена е картина, която да си сложиш на десктопа. Всеки детайл е премислен. Роджър Дийкинс заслужено печели "Оскар" за кинематография, шедьовърът на Вилньов обаче не беше номиниран за „Най-добър филм“. Blade Runner 2049  постепенно трупа своя култ статус, а съдейки по коментарите в YouTube, той наистина е за ценители.

Снимка: Warner Bros

Съвременните филмови технологии позволяват на режисьора да надгради света, създаден от Ридли Скот, отдавайки почит на оригинала и създавайки нещо изключително само по себе си. Във филма отново преобладава темата за това „какво всъщност е човешко“, „какво ни прави хора“. Всяка случка е метафора за аспект на реалността.

А музиката на Ханс Цимер и Бенджамин Уолфиш е гениална многопластова смесица от съноподобни синтове и ужасяващи атмосфери. Не можем да я наречем просто музика – тя е неотделима част от картината. Сурово съвременно продължение на композициите на Вангелис.

Този филм е създаден за големия екран и се надяваме някой ден отново да бъде прожектиран по кината, за да може, който не е успял да му се наслади, да го направи в подходящите условия. А за хората, на които се струва твърде бавен, винаги има "Спайдърмен".

Четете още на следващата страница...

За автора:

Никола Симеонов

Градът ражда красота, вълнение, спокойствие и музика. Едновременно. Обичам да потъвам в това море от звуци и разкази, прокраднали се от ъглите, малките недодялани улички, широките булеварди със свистящи коли-електрони. Градът е голям, като света и малък като него. Хората се търсят в града, в автобуса, в трамвая. Искам да им помогна да се намерят, чрез историите, които самите те не знаят, че мог...

Виж профила

Още по темата: