4 Sci-fi класики за още по-мрачна есен

мин. четене

Ескейпизмът не винаги е постижим в кино салона. Понякога научната фантастика прави обратното на това да ни отнесе в приказен свят - кара ни да се замислим за настоящето и слива границите между реалността и фикцията.

Въпреки това добрият sci-fi има способността да нахрани гладните ни за естетика сетива, макар и небето да стане по-мрачно. Катарзисът идва и от тегобата на дългите електронни акорди, пропиващи антиутопичните вселени.

За една по-мрачна есен подбрахме за вас 4 sci-fi класики. Не се притеснявайте, ако ви приличат на документалистика.

Blade Runner

Повече човек от човека – Blade Runner от 1982 г. е задължителна лента за любителите на научната фантастика. И тук ще поставим лек дисклеймър – под научна фантастика не разбираме Star Wars, Star Trek и други "приказки за лека нощ". Имаме предвид продукции, които с помощта на меланхолия, дистопия и изключително добър сценарий и диалог ни карат да се замислим за живота, вселената и всичко останало, а не разчитат само на лазерчета и ефекти „пию-пию!“. При тях често отнема много време, докато се превърнат в класики.

Това е и случаят на Blade Runner на Ридли Скот по романа на Филип Дик „Сънуват ли андроидите електрически овце“.

Действието се развива преди 2 години – през 2019 г. в Лос Анджелис. Могъщата корпорация "Тайрел" е създала андроиди (във филма наречени репликанти) от ново поколение – Нексус 6. Те, разбира се, са по-силни от хората, с равностоен на хомо сапиенс интелект.

Светът изглежда доста тягостно място – гигантски глобални корпорации, тотално занемаряване на околната среда (почти никой не е виждал животни, освен изкуствени), пренаселване, бедност, но някак си и впечатляващ технологичен прогрес – летящи коли, космически колонии и прочие. Няма общ език – всеки говори на собствения си език, но някак всички се разбират. А горките репликанти биват ползвани като роби. Това не им допада особено, разбунтуват се и им бива забранено да стъпват на планетата.

Блейдрънърите са ловците на нелегалните мигранти андроиди, натоварени със задачата да ги „пенсионират“. Един от тях е емоционално обраният Рик Декард (Хан Соло, тоест Харисън Форд), който трябва да открие няколко репликанти, избили екипажа на космическа совалка – и тук започва завръзката. Няма да ви разказваме филма, но ви обещаваме, че нещата не са толкова черно-бели или прости.

Снимка: Warner Bros

В Blade Runner отново и отново се появява темата „Какво всъщност ни прави хора?“. Дали това са нашите спомени? Или опитът да избегнем смъртта? Харисън Форд и покойният Рютгер Хауер в ролята на антагониста правят брилянтни роли. Хауер доставя един от най-запомнящите се монолози в историята на киното, написан от самия него като добавка към сценария.

За атмосферата допринася култовият саундтрак на Вангелис, който пълни въздуха с електроника и море от синтезаторни вълни. Тук-таме се прокрадва и ориенталски вокал, който прави света още по-органичен и тактилен.

Жанрово Blade Runner е смесица между научна фантастика и филм ноар, с много детективски елементи.

Кинематографията и сценографията са брилянтни и поставят висока летва за времето си, трудно достижима и до ден днешен. Филмът е бавен, силно атмосферичен и точно в това му е чарът.  

Има още...

За автора:

Никола Симеонов

Градът ражда красота, вълнение, спокойствие и музика. Едновременно. Обичам да потъвам в това море от звуци и разкази, прокраднали се от ъглите, малките недодялани улички, широките булеварди със свистящи коли-електрони. Градът е голям, като света и малък като него. Хората се търсят в града, в автобуса, в трамвая. Искам да им помогна да се намерят, чрез историите, които самите те не знаят, че мог...

Виж профила

Още по темата: