4 Sci-fi класики за още по-мрачна есен

мин. четене

Stalker

1979 г. – само три години преди високо бюджетния Blade Runner, Андрей Тарковски на мускули създава в СССР една от класиките на Sci-fi и въобще съветското кино – "Сталкер". Филмът е по мотиви от повестта „Пикник край пътя“ на писателите фантасти Борис и Аркадий Стругацки.

В разрез с представите за фантастично кино, в „Сталкер“ липсват скъпи декори (за разлика от „Соларис“) и специални костюми. Филмът е почти напълно лишен дори от технически ефекти. Това отговаря на разбиранията на Тарковски, че за да е убедителен sci-fi филмът, всичко в него трябва да изглежда ежедневно и обикновено.

В района на неголямо селище преди двадесет години е паднал метеорит, причинявайки малък Апокалипсис. Започват да се разпространяват слухове за странни явления в мястото на катастрофата. Изчезват безследно хора. Военните изпращат свое подразделение, което не се завръща никога.

Тогава те ограждат „Зоната“ и поставят охранители около нея. Нищо обаче не може да спре любопитните. Разнася се мълва за особено място, наречено „Стаята на желанията“. Според легендите на „Зоната“, ако някой успее да преодолее коварните ѝ капани и се добере до „Стаята“, желанията му ще се сбъднат. Авантюристи, отчаяни хора или такива, търсещи просто силни усещания, се стремят да проникнат в нея. Техни водачи са сталкерите.

Подобно на „Соларис“ и тук на режисьора му се налага да работи с черно-бяла лента, поради недостиг на цветна. 

Епизодите, заснети с различни ленти, са така умело подбрани и комбинирани, че недостатъкът е превърнат в мощно художествено изразно средство. За впечатляващата визия на филма е важен фактът, че Тарковски сам поема ролята на художник-постановчик. Той акцентира на контраста между черно-белия индустриален пейзаж извън „Зоната“, избуялата пищна растителност в нея и порутената и пропита със стичаща се вода сграда, в която се намира „Стаята“.

Филмът е гъста, комплексна, противоречива и често безкрайно гъвкава алегория за човешкото съзнание, необходимостта от вяра в един нарастващо рационален свят и грозните и неприятни мечти, които се помещават в сърцата на човеците.

Някои смятат, че природата на човешките желания е централен мотив във филма. Критикът Джерард Берардинели казва, че „най-съкровеното ни желание, може да не е такова, каквото си мислим, и по-добрият вариант е да не се изпълни“.

Stalker е бавен, бавен, бавен, съноподобен, пълен с дълбока интровертност. Препоръчваме го.

За автора:

Никола Симеонов

Градът ражда красота, вълнение, спокойствие и музика. Едновременно. Обичам да потъвам в това море от звуци и разкази, прокраднали се от ъглите, малките недодялани улички, широките булеварди със свистящи коли-електрони. Градът е голям, като света и малък като него. Хората се търсят в града, в автобуса, в трамвая. Искам да им помогна да се намерят, чрез историите, които самите те не знаят, че мог...

Виж профила

Още по темата: